чуждо
[ˈt͡ʃuʒdo]
чуждо значение:
Какво е чуждо? По начин, свойствен за чужденец; непривично, странно.
1. (като наречие) По начин, свойствен за чужденец; непривично, странно.
2. (като прилагателно (ср.р.)) Което принадлежи на друг; което не е собствено.
- Ударение
- чỳждо
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- чуж-до
- Род
- среден
- Мн. число
- чужди (за прилагателното)
Примери за използване на чуждо
(като наречие)
- Той се чувстваше чуждо в новата среда.
- Думите ѝ звучаха чуждо и студено.
(като прилагателно (ср.р.))
- Не пипай, това е чуждо дете.
- Чуждо мнение не бива да се пренебрегва с лека ръка.
Синоними на чуждо
Как се пише чуждо
Грешни изписвания: чушто, чужто, чождо, чужду
Пише се с жд. Проверка: формата за мъжки род е чужд (където 'д' се чува при членуване: чуждия).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*tjudjь
Форма за среден род на прилагателното *чужд* или наречие, произлизащо от него. Коренът е свързан с готското *þiuda* (народ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- чуждо тяло
- звучи чуждо
Фразеологизми:
- чуждо не искам, своето не давам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
