чукъ

Мн. чу̀ки, ж. Камениста, обикновено незалесена височина.

В географския контекст „чука“ се използва за означаване на камениста, обикновено незалесена височина, която може да бъде самостоятелна или да е част от по-голяма планинска верига.

• В планинските региони „чука“ може да бъде и самостоятелна височина, която доминира над околния терен.
• В други случаи „чука“ може да бъде и част от по-голяма планинска верига, която се отличава с каменистата си повърхност и обикновено незалесената си територия.