шапкъ

Част от облеклото, с която се покрива главата.
Преносно: Чадърче на гъба.
Разговорно: Ръководство, зависимост.
Идиоматични изрази: Вземам си шапката - отивам си, отказвам се от нещо или от някого. Да/ще ти падне шапката - израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено. Клатя шапка (на някого) - угоднича, подмазвам се. Накривявам си шапката - преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот. Правя се на дръж ми шапката - правя се, че не разбирам или че не чувам. Разбъркваме си шапките - скарваме се, спречкваме се. Свалям шапка (на някого) - уважавам някого, признавам достойнствата му публично. Шапка на тояга - за израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.