шепот

[ˈʃɛpot]

шепот значение:

Какво е шепот? Шепот е звук, който се произнася с ниска интензивност, така че едва се чува. Той може да бъде както формален говор, така и метафорично описание на лек шум, който наподобява такъв говор. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор.

1. Шепот е звук, който се произнася с ниска интензивност, така че едва се чува. Той може да бъде както формален говор, така и метафорично описание на лек шум, който наподобява такъв говор. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор.

Ударение: шѐпот
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ше-пот
Род: мъжки
Мн. число: шепоти

Докладвай грешка в описанието

Форми на думата шепот 4

шепота
шепоти
шепотът
шепотите

Как се пише шепот

Грешни изписвания: шепът, шепут

Думата завършва на -от (шепот), което е наставка за образуване на съществителни имена от глаголи (сравни с тропот, кикот).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:шьпътъ

Сродна с глагола 'шепна'. Звукоподражателен произход, характерен за много славянски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:

зловещ шепот
любовен шепот
говоря на шепот

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.