шепотен
[ˈʃɛpotɛn]
шепотен значение:
Какво е шепотен? Шепотен означава тих, неясен, слаб, нечувствителен или неясен в изговор или звук. Може да се отнася и до нещо, което е тайно или скрито, като например шепотен договор или шепотен разговор. В психологията и философията, шепотен може да се отнася до неосъзнатото или подсъзнателното.
1. Шепотен означава тих, неясен, слаб, нечувствителен или неясен в изговор или звук. Може да се отнася и до нещо, което е тайно или скрито, като например шепотен договор или шепотен разговор. В психологията и философията, шепотен може да се отнася до неосъзнатото или подсъзнателното.
- Ударение
- шѐпотен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ше-по-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- шепотни
Как се пише шепотен
Грешни изписвания: шепътен, шепутен
Правописът на гласната във втората сричка се проверява чрез формата за множествено число или членуване, където гласната изпада, но тук тя е постоянна в корена на шепот (проверка: шепотът).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:шепот
Производно от съществителното 'шепот' с прилагателна наставка '-ен'. Коренът е със звукоподражателен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шепотен говор
- шепотен глас
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
