шизоиден
[ʃizoˈidɛn]
шизоиден значение:
Какво е шизоиден? Характеризиращ се с емоционална студенину, отчужденост, липса на интерес към социални контакти и затваряне в себе си (тип личностово разстройство).
1. (психиатрия / психология) Характеризиращ се с емоционална студенину, отчужденост, липса на интерес към социални контакти и затваряне в себе си (тип личностово разстройство).
2. (преносно / разговорно) Който е странен, противоречив или неадекватен (често използвана неточно в ежедневието).
- Ударение
- шизои'ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ши-зо-и-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- шизоидни
Примери за използване на шизоиден
(психиатрия / психология)
- Пациентът проявява шизоидно поведение и избягва общуването с връстници.
- Шизоидната личност предпочита самотните занимания.
(преносно / разговорно)
- Ситуацията в държавата стана напълно шизоидна.
Синоними на шизоиден
Антоними на шизоиден
Как се пише шизоиден
Грешни изписвания: шезоиден, шйзоиден, шизуиден, шизойден
Пише се с и в първата сричка. Образувано от корена на шизофрения.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:schizein + eidos
От гръцкото *schizein* (разцепвам) и наставката *-oid* (подобен на). Терминът е въведен в психиатрията за описване на личностни характеристики, наподобяващи шизофрения, но без психотични симптоми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шизоидно разстройство
- шизоидна личност
- шизоиден тип
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
