Dumite-BG – онлайн речник за българския език

шпионин

[ʃpionin]

шпионин значение:

Какво е шпионин? Лице, което тайно събира информация за противник или конкурент, за да я предаде на страната или организацията, която го е наела.

1. (военно дело/разузнаване) Лице, което тайно събира информация за противник или конкурент, за да я предаде на страната или организацията, която го е наела.
Ударение
шпио̀нин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шпи-о-нин
Род
мъжки
Мн. число
шпиони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шпионин

(военно дело/разузнаване)
  • Заловеният шпионин беше разпитан от службите за сигурност.
  • Той работеше като двоен шпионин по време на студената война.

Синоними на шпионин

Как се пише шпионин

Грешни изписвания: шпионен, шпионинът (грешно членуване без пълен член в подлог), шпйонин, шпиунин, шпионйн
Думата завършва на наставката -ин за мъжки род единствено число. Множественото число е шпиони (отпада -ин).

Етимология

Произход:Немски/Италиански
Оригинална дума:Spion (нем.) / spione (ит.)
В българския език думата навлиза вероятно под влияние на западноевропейските езици (немски Spion) или през руски. Първоизточник е германският корен *speh- (гледам, наблюдавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • индустриален шпионин
  • военен шпионин
  • двоен шпионин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.