шумолене
[ʃomoˈlɛnɛ]
шумолене значение:
Какво е шумолене? Издаване на лек, тих, сух звук, предизвикан от триене на листа, хартия, плат или движение на вода.
1. (пряко) Издаване на лек, тих, сух звук, предизвикан от триене на листа, хартия, плат или движение на вода.
- Ударение
- шумолѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шу-мо-ле-не
- Род
- среден
- Мн. число
- шумоления
Примери за използване на шумолене
(пряко)
- Чуваше се само тихото шумолене на листата в гората.
- Шумоленето на копринената ѝ рокля привлече вниманието му.
Синоними на шумолене
Как се пише шумолене
Грешни изписвания: шомолене, шумулене
Думата се пише с 'у' в първата сричка (от 'шум') и с 'о' във втората (наставка '-ол').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шумъ
От корена 'шум' + наставка '-ол' (за повтарящо се, слабо действие/звук) + окончание за отглаголно съществително. Звукоподражателен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шумолене на листа
- шумолене на вода
- приятно шумолене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
