Dumite-BG – онлайн речник за българския език

щабскапитанче

[ˈʃtapskɐpiˈtant͡ʃɛ]

щабскапитанче значение:

Какво е щабскапитанче? Млад или с нисък авторитет офицер с чин щабскапитан; често използвано в литературата или разговорната реч с умиление или снизхождение.

1. (исторически/ирония) Млад или с нисък авторитет офицер с чин щабскапитан; често използвано в литературата или разговорната реч с умиление или снизхождение.
Ударение
ща̀бскапита̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
щаб-ска-пи-тан-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
щабскапитанчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на щабскапитанче

(исторически/ирония)
  • Младото щабскапитанче се опитваше да въведе ред сред войниците, но гласът му трепереше.

Как се пише щабскапитанче

Грешни изписвания: щапс-капитанче, щабс-капитанче, щъбскапитанче, щабскъпитанче, щабскапйтанче, щабскапитънче
Думата е сложно съществително, което се пише слято. Пред беззвучната съгласна 'с' се пише звучната 'б' (щабс), въпреки че се обеззвучава при изговор.

Етимология

Произход:Немски/Латински
Оригинална дума:Stab + capitaneus
Умалителна форма на военното звание „щабскапитан“ (исторически чин в руската и българската армия). Съставено от немското *Stab* (щаб) и латинското *capitaneus* (вожд, капитан).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.