щръквам
[ˈʃtrɤkvɐm]
щръквам значение:
Какво е щръквам? Изправям се, заставам прав, стърча, напервам се, виря се, навирвам се, натопорвам се. Изправям се изведнъж нагоре, започвам да стърча. Подавам се извън очертанията на нещо, заставам по такъв начин. Заставам прав някъде, стърча.
1. Изправям се, заставам прав, стърча, напервам се, виря се, навирвам се, натопорвам се. Изправям се изведнъж нагоре, започвам да стърча. Подавам се извън очертанията на нещо, заставам по такъв начин. Заставам прав някъде, стърча.
- Ударение
- щръ̀квам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- щрък-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- щръкна
Форми на думата щръквам 40
- щръква
- щръкват
- щръкваш
- щръкваме
- щръквате
- щръкваше
- щръквай
- щръквайки
- щръквайте
- щръквал
- щръквала
- щръквали
- щръквало
- щръквалия
- щръквалата
- щръквалите
- щръквалият
- щръквалото
- щръкван
- щръквана
- щръквани
- щръквано
- щръквания
- щръкваната
- щръкваните
- щръкваният
- щръкваното
- щръквах
- щръкваха
- щръквахме
- щръквахте
- щръкващ
- щръкваща
- щръкващи
- щръкващо
- щръкващия
- щръкващата
- щръкващите
- щръкващият
- щръкващото
Как се пише щръквам
Грешни изписвания: щтръквам, штръквам, щраквам, щръквъм
Думата се пише с буква щ (щт е грешно) и с ъ в корена (щрък-, не щрак-, което е друг глагол).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:щрък
Звукоподражателен произход от корена 'щрък' или 'щрок', изразяващ внезапно изправяне или стърчене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- косата ми щръква
- ушите му щръкват
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.