щръклица
[ˈʃtrɤklit͡sɐ]
щръклица значение:
Какво е щръклица? Вид едра муха (овод), която хапе добитъка и го кара да бяга неспокойно.
1. (зоология/диалектно) Вид едра муха (овод), която хапе добитъка и го кара да бяга неспокойно.
2. (преносно/разговорно) Състояние на силна възбуда, буйство, щуротия или внезапно желание за вършене на глупости.
- Ударение
- щръ̀клица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- щрък-ли-ца
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- щръклици
Примери за използване на щръклица
(зоология/диалектно)
- Кравата побягна, сякаш я е ухапала щръклица.
(преносно/разговорно)
- Хвана я щръклицата и започна да скача из стаята.
- Като го хване щръклицата, не можеш го спря.
Как се пише щръклица
Грешни изписвания: щраклица, щръклйца
Пише се с ъ в корена. Свързано е с глагола щръквам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:щрък
Свързано с корена 'щрък' (стърча) или звукоподражателно. В народните представи се свързва с насекомото, което кара добитъка да 'щръклее' (да бяга бясно).
Употреба
Фразеологизми:
- хваща ме щръклицата
- гони ме щръклицата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
