щуквам
[ˈʃtukvɐm]
щуквам значение:
Какво е щуквам? Изчезвам внезапно, скривам се бързо, побягвам нанякъде.
1. (Разговорно) Изчезвам внезапно, скривам се бързо, побягвам нанякъде.
2. (Психология / Разговорно) За мисъл, идея или желание: появявам се внезапно и неочаквано в съзнанието (често в безлична форма 'щукна ми').
- Ударение
- щу̀квам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- щук-вам
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- щукна
Форми на думата щуквам 40
- щуква
- щукват
- щукваш
- щукваме
- щуквате
- щукваше
- щуквай
- щуквайки
- щуквайте
- щуквал
- щуквала
- щуквали
- щуквало
- щуквалия
- щуквалата
- щуквалите
- щуквалият
- щуквалото
- щукван
- щуквана
- щуквани
- щуквано
- щуквания
- щукваната
- щукваните
- щукваният
- щукваното
- щуквах
- щукваха
- щуквахме
- щуквахте
- щукващ
- щукваща
- щукващи
- щукващо
- щукващия
- щукващата
- щукващите
- щукващият
- щукващото
Примери за използване на щуквам
(Разговорно)
- Детето щукна някъде из двора и не мога да го намеря.
- Заекът щукна в храстите щом ни усети.
(Психология / Разговорно)
- Изведнъж ми щукна странна идея.
- Щукна ѝ да замине за морето посред зима.
Антоними на щуквам
Как се пише щуквам
Грешни изписвания: штуквам, щоквам, щуквъм
Започва с буквата 'щ', която отбелязва звукосъчетанието 'шт'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:неясен произход
Вероятен звукоподражателен произход или връзка с диалектни форми за бързо движение (срв. 'щука' - риба, която се стрелва). Свързва се с идеята за внезапност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- щукна ми
- щукна му на ума
Фразеологизми:
- щукна ми нещо
- каквото му щукне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.