Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ъгълник

[ˈɤɡɐlnik]

ъгълник значение:

Какво е ъгълник? Чертожен или занаятчийски инструмент с формата на правоъгълен триъгълник или буквата 'Г', служещ за чертане и проверка на прави ъгли.

1. (техника) Чертожен или занаятчийски инструмент с формата на правоъгълен триъгълник или буквата 'Г', служещ за чертане и проверка на прави ъгли.
2. (строителство) Метален профил с Г-образно сечение.
Ударение
ъ̀гълник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ъ-гъл-ник
Род
мъжки
Мн. число
ъгълници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ъгълник

(техника)
  • Дърводелецът постави стоманения ъгълник върху дъската, за да отбележи линията на сряза.
(строителство)
  • Конструкцията беше укрепена с железни ъгълници.

Как се пише ъгълник

Грешни изписвания: агълник, ъгалник, ъгълнйк
Думата се пише с два ер-големи: ъ в началото и ъ във втората сричка (проверка: ъгъл - ъгли).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ъгъл
Производна дума от съществителното 'ъгъл' + суфикс '-ник', обозначаващ инструмент или предмет, свързан с корена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чертожен ъгълник
  • стоманен ъгълник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.