Dumite-BG – онлайн речник за българския език

юбиляр

[jubiˈlʲar]

юбиляр значение:

Какво е юбиляр? Лице, което празнува юбилей (кръгла годишнина).

1. (общо) Лице, което празнува юбилей (кръгла годишнина).
Ударение
юбиля́р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ю-би-ляр
Род
мъжки
Мн. число
юбиляри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на юбиляр

(общо)
  • Всички гости поздравиха сърдечно 80-годишния юбиляр.
  • Юбилярите получиха почетни грамоти от кмета.

Синоними на юбиляр

Как се пише юбиляр

Грешни изписвания: юбилеар, юбелиар, юбилярин, юбйляр

Правилната форма в единствено число е юбиляр (не юбилярин). Множественото число е юбиляри. Пише се с я в последната сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:jubilaeus
През немски (Jubilar) или руски (юбиляр), от латински 'jubilaeus' – отнасящ се до юбилей. Първоизточникът е еврейската дума 'yobel' (овен, рог на овен), с който се е възвестявала юбилейната година.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почетен юбиляр
  • млад юбиляр

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.