юначен
[juˈnat͡ʃɛn]
- Ударение
- юна'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ю-на-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- юначни
Как се пише юначен
Грешни изписвания: юначин, юнъчен
Думата се пише с ю в началото и завършва на -чен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:юнъ
Произлиза от съществителното 'юнак', което води началото си от праславянската дума *junъ (млад). Свързано е с идеята за млада сила, бодрост и храброст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- юначен народ
- юначна песен
- юначен подвиг
Фразеологизми:
- юначно сърце
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
