юначно
[juˈnat͡ʃno]
юначно значение:
Какво е юначно? По начин, присъщ на юнак; с голяма смелост, храброст и мъжество.
1. (пряко) По начин, присъщ на юнак; с голяма смелост, храброст и мъжество.
- Ударение
- юна̀чно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- ю-нач-но
Примери за използване на юначно
(пряко)
- Войниците се биха юначно до последния дъх.
- Той понесе юначно болката, без да се оплаче.
Как се пише юначно
Грешни изписвания: юнашно, юнъчно, юначну
Пише се с буквосъчетанието 'чн', произлизащо от редуването на 'к' (юнак) в 'ч' (юначен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:юнъ
От съществителното 'юнак' (герой, млад мъж), което произлиза от 'юнъ' (млад). Наставката за наречие е добавена към прилагателното 'юначен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сражавам се юначно
- държа се юначно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
