Dumite-BG – онлайн речник за българския език

юруш

[juˈruʃ]

юруш значение:

Какво е юруш? Масово, устремно нападение или атака на войски; щурм.

1. (Военно дело / Историческо) Масово, устремно нападение или атака на войски; щурм.
2. (Разговорно / Междуметие) Възклицание за призив към общо действие, настъпление или бързане.
Ударение
юру̀ш
Част на речта
съществително име, междуметие
Сричкоделение
ю-руш
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
юруши
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на юруш

(Военно дело / Историческо)
  • Войниците се вдигнаха на юруш срещу крепостта.
  • Врагът беше отблъснат след третия юруш.
(Разговорно / Междуметие)
  • Хайде, юруш на черешите!
  • Юруш, момчета, да свършим работата по-бързо!

Антоними на юруш

Как се пише юруш

Грешни изписвания: юруж, уруш, юрош
Думата започва с ю и завършва на беззвучната съгласна ш.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:yürüyüş
Заемка от турската дума 'yürüyüş', означаваща 'ходене', 'марш', 'настъпление'. В българския език е навлязла по време на османското владичество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • на юруш
  • вдигам се на юруш
Фразеологизми:
  • Работи през куп за грош, ама на юруш.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.