янтар
[janˈtar]
янтар значение:
Какво е янтар? Вкаменена смола от иглолистни дървета, живели през третичния период, използвана за изработване на накити и изолатори; кехлибар.
1. (минералогия) Вкаменена смола от иглолистни дървета, живели през третичния период, използвана за изработване на накити и изолатори; кехлибар.
2. (цвят) Специфичен прозрачен жълто-оранжев цвят, наподобяващ този на минерала.
- Ударение
- янта̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ян-тар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- янтари
Примери за използване на янтар
(минералогия)
- Огърлицата бе изработена от необработен балтийски янтар.
- В късчето янтар се виждаше идеално запазено древно насекомо.
(цвят)
- Очите на котката светеха в тъмното като два янтара.
Синоними на янтар
Как се пише янтар
Грешни изписвания: ямтар, ентар, янтър
Думата се пише с я в началото и н пред т. Не се пише с м.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:янтарь
Заета от руски език (янтарь), която произлиза от общославянската форма, сродна с литовската дума *gintaras*. В българския език по-често употребявана е думата с турски произход „кехлибар“, докато „янтар“ има по-поетичен или тясно специализиран (минераложки) оттенък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- балтийски янтар
- цвят янтар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
