време
[ˈvrɛmɛ]
време значение:
Какво е време? Основна форма на съществуване на материята, изразяваща продължителността на битието и последователността на смяната на състоянията.
1. (философия/физика) Основна форма на съществуване на материята, изразяваща продължителността на битието и последователността на смяната на състоянията.
2. (метеорология) Състояние на атмосферата в даден момент и място (температура, валежи, вятър).
3. (граматика) Граматична категория на глагола, която показва отношението на действието към момента на говорене.
4. (общо) Определен период, епоха или момент, подходящ за нещо.
- Ударение
- врѐме
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вре-ме
- Род
- среден
- Мн. число
- времена
Примери за използване на време
(философия/физика)
- Времето лекува всичко.
- Пространството и времето са фундаментални категории.
(метеорология)
- Времето утре ще бъде слънчево и топло.
- Развали се времето и заваля дъжд.
(граматика)
- В българския език има девет глаголни времена.
- Сегашно историческо време се използва в разкази за миналото.
(общо)
- Живеем в трудни времена.
- Нямам свободно време за почивка.
Синоними на време
Как се пише време
Дума от среден род, завършваща на -е. В мн.ч. се разширява с наставката -ен- (времена).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врѣмѧ
Наследник на праславянското *vermę, произлизащо от индоевропейския корен *wert- (въртя се, обръщам се). Сродно с латинското vermis.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свободно време
- работно време
- лошо време
- минало време
Фразеологизми:
- убивам време
- всяко нещо с времето си
- по едно време
- ядец на време
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
