изток
[ˈistok]
изток значение:
Какво е изток? Една от четирите основни посоки на света, откъдето изгрява слънцето; срещуположна на запад.
1. (География) Една от четирите основни посоки на света, откъдето изгрява слънцето; срещуположна на запад.
2. (Геополитика) Страните, народите и културите, разположени в източната част на земното кълбо (предимно Азия), често противопоставяни на Западната цивилизация.
3. (География) Източната част на дадена страна или местност.
- Ударение
- ѝзток
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ток
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на изток
(География)
- Слънцето изгрява от изток.
- Вятърът духаше от изток.
(Геополитика)
- Културата на Далечния изток е многовековна.
- Конфликтът между Изтока и Запада беляза XX век.
(География)
- Живея в изтока на София.
- Тя пътува из българския изток.
Синоними на изток
Как се пише изток
Грешни изписвания: исток, истог, изтог
Пише се със з (представка из-), въпреки че при изговор се чува с поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна т. Когато означава геополитическо понятие (напр. Далечния Изток), се пише с главна буква.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изтокъ
От старобългарски 'изтокъ', произлизащо от глагола 'изтечи' (изтичам, извирам). Първоначалното значение е мястото, откъдето 'изтича' (изгрява) слънцето или откъдето извира река.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Близък изток
- Далечен изток
- Дивият изток
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
