Клаусура
[kɫɐuˈsurɐ]
Клаусура значение:
Какво е Клаусура? Специфична форма на изпит или учебна задача, най-често в архитектурни и художествени специалности, при която студентите работят самостоятелно и изолирано по проект за ограничено време.
1. (образование) Специфична форма на изпит или учебна задача, най-често в архитектурни и художествени специалности, при която студентите работят самостоятелно и изолирано по проект за ограничено време.
2. (религия) В католическото монашество – строго определено място в манастира, забранено за външни лица, както и самият режим на затвореност и изолация от света.
- Ударение
- клаусу̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кла-у-су-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- клаусури
Примери за използване на Клаусура
(образование)
- Студентите по архитектура предадоха своите проекти след шестчасова клаусура.
- Тази седмица имаме клаусура по живопис.
(религия)
- Монахините живееха в строга клаусура и рядко напускаха обителта.
Синоними на Клаусура
Как се пише Клаусура
Грешни изписвания: клаузура, Клъусура, Клаосура, Клаусора
Думата се изписва със 'с' – клаусура, въпреки че в някои сродни езици може да се произнася със 'з'. В българския е възприета транскрипцията със 'с'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:clausura
От латинската дума 'clausura' (затваряне, ключалка), производна на глагола 'claudere' (затварям). Терминът навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (немски Klausur).
Употреба
Чести словосъчетания:
- архитектурна клаусура
- строга клаусура
- годишна клаусура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
