конституция
[konstiˈtut͡sijɐ]
конституция значение:
Какво е конституция? Основният закон на държавата, който установява държавното устройство, принципите на управление и основните права и задължения на гражданите.
1. (право/политика) Основният закон на държавата, който установява държавното устройство, принципите на управление и основните права и задължения на гражданите.
2. (медицина/биология) Съвкупност от морфологични и функционални особености на организма (телосложение, реактивност), определени от наследствеността и условията на живот.
- Ударение
- конститу̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-сти-ту-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конституции
Примери за използване на конституция
(право/политика)
- Народното събрание прие промени в Конституцията на Република България.
(медицина/биология)
- Спортистът има здрава физическа конституция, което му помага да издържа на натоварвания.
Синоними на конституция
Как се пише конституция
Грешни изписвания: кунституция, констетуция, констйтуция, конститоция, конституцйя
Следва се транслитерацията от латински/международен корен. Пише се с главна буква, когато се визира конкретен основен закон като заглавие (напр. Конституцията на РБ).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constitutio
От латински *constitutio* (устройство, наредба, установяване). В политически смисъл навлиза широко през 18-19 век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Търновска конституция
- нарушение на конституцията
- слаба конституция (мед.)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
