Магурата
[ˈmagorɐtɐ]
- Ударение
- Ма̀гурата
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- Ма-гу-ра-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (собствено име)
Как се пише Магурата
Грешни изписвания: магурата, Мъгурата, Магората, Магуръта
Като собствено географско име, думата се пише с главна буква.
Етимология
Произход:Румънски / Славянски
Оригинална дума:magura
Произлиза от думата 'магура', означаваща хълм, могила или височина. Коренът е разпространен в карпато-балканския регион.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
