помазаник
[poˈmazanik]
помазаник значение:
Какво е помазаник? Лице (цар, пророк или първосвещеник), което е преминало през ритуала на помазване с миро; човек, избран от Бога за висша мисия.
1. (Религия / История) Лице (цар, пророк или първосвещеник), което е преминало през ритуала на помазване с миро; човек, избран от Бога за висша мисия.
2. (Преносно / Иронично) Човек, който се ползва с незаслужени привилегии, протекции или се държи като богоизбран.
- Ударение
- пома̀заник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ма-за-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- помазаници
Примери за използване на помазаник
(Религия / История)
- Царят се считаше за Божи помазаник и властта му бе ненакърнима.
- Давид отказа да вдигне ръка срещу Саул, защото той беше Господен помазаник.
(Преносно / Иронично)
- Държи се като помазаник, сякаш правилата не важат за него.
- Новият директор дойде със самочувствието на помазаник.
Антоними на помазаник
Как се пише помазаник
Грешни изписвания: помазъник, помазанник, пумазаник, помъзаник, помазанйк
Пише се с едно 'н'. Думата е образувана с наставка '-ник', а не е минало страдателно причастие (което би било 'помазан').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:помазати
От глагола 'помазвам'. В библейски смисъл превод на еврейското 'Māšîaḥ' (Месия) и гръцкото 'Christos' – този, който е помазан със свещено масло (миро) като знак за божествен избор.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Божи помазаник
- Господен помазаник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
