Dumite-BG – онлайн речник за българския език

Хеликон

[xeliˈkɔn]

Хеликон значение:

Какво е Хеликон? Планина в областта Беотития, Гърция, която в древногръцката митология е почитана като дом на музите и извор на поетическото вдъхновение.

1. (География / Митология) Планина в областта Беотития, Гърция, която в древногръцката митология е почитана като дом на музите и извор на поетическото вдъхновение.
2. (Музика) Вид нискочестотен меден духов музикален инструмент с кръгла форма, носен през рамо (вид туба).
Ударение
Хелико̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
Хе-ли-кон
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на Хеликон

(География / Митология)
  • Поетите често призовават музите от Хеликон в своите произведения.
  • В подножието на Хеликон се намира светилището на музите.
(Музика)
  • Музикантът надуваше огромния хеликон по време на парада.

Как се пише Хеликон

Грешни изписвания: Хелекон, Хиликон, Хелйкон, Хеликун

Пише се с е и и: Хеликон.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Ἑλικών (Helikon)
Име на планина в Гърция. В древногръцката митология е известна като обиталище на музите. Името вероятно произлиза от гръцкото 'helix' (извит, спираловиден), отнасящо се до формата на планината.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • връх Хеликон
  • музите от Хеликон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.