Dumite-BG – онлайн речник за българския език

Хипокрит

[xipoˈkrit]

Хипокрит значение:

Какво е Хипокрит? Лицемерен човек; притворник, който скрива истинските си чувства или намерения зад маска на добродетелност.

1. (книжовен/архаичен) Лицемерен човек; притворник, който скрива истинските си чувства или намерения зад маска на добродетелност.
Ударение
хипокри'т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хи-по-крит
Род
мъжки
Мн. число
хипокрити
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на Хипокрит

(книжовен/архаичен)
  • В постъпките си той се прояви като завършен хипокрит.
  • Не бъди хипокрит, кажи какво мислиш наистина.

Антоними на Хипокрит

Как се пише Хипокрит

Грешни изписвания: хипукрит, Хйпокрит, Хипукрит, Хипокрйт
Думата е чуждица и следва транслитерацията на гръцкия корен hypo- като хипо-.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:hypokrités
От древногръцкото 'hypokrités' (актьор, преструващ се). Думата е навлязла като книжовен архаизъм или чрез преводи от западни езици (английски 'hypocrite', френски 'hypocrite').

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.