Dumite-BG – онлайн речник за българския език

абитуриент

[ɐbituˈriɛnt]

абитуриент значение:

Какво е абитуриент? Ученик, който завършва средно образование; зрелостник.

1. (образование) Ученик, който завършва средно образование; зрелостник.
Ударение
абитуриѐнт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-би-ту-ри-ент
Род
мъжки
Мн. число
абитуриенти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абитуриент

(образование)
  • Абитуриентите се събраха в двора на училището за последното си изпращане.
  • Тя си купи рокля за бала на абитуриентите.

Синоними на абитуриент

Антоними на абитуриент

Как се пише абитуриент

Грешни изписвания: абитюрент, абитюриент, абитурент, абитьорент

Думата се пише с у (не с ю) и завършва на -иент.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:abituriens
От латинското причастие 'abituriens' (който има намерение да си отиде, да напусне), от глагола 'abire' (отивам си). Навлязло е чрез немски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • абитуриентски бал
  • изпращане на абитуриент

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.