аблаут
[ˈablɐut]
аблаут значение:
Какво е аблаут? Морфологично обусловено редуване на гласни в корена на думата, характерно за индоевропейските езици (напр. в английски: sing - sang - sung).
1. (лингвистика) Морфологично обусловено редуване на гласни в корена на думата, характерно за индоевропейските езици (напр. в английски: sing - sang - sung).
- Ударение
- áблаут
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- аб-ла-ут
- Род
- мъжки
- Мн. число
- аблаути
Примери за използване на аблаут
(лингвистика)
- Аблаутът играе ключова роля при образуването на глаголни времена в германските езици.
- Качествен и количествен аблаут.
Синоними на аблаут
Как се пише аблаут
Грешни изписвания: аблавт, аблъут, аблаот
Думата се изписва с дифтонг ау, транслитериран от немското au.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Ablaut
Заемка от немската лингвистична терминология. Въведен от Якоб Грим за описване на редуването на гласни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- индоевропейски аблаут
- качествен аблаут
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
