абсолютизиране
[ɐpsoljotiˈzirɐnɛ]
абсолютизиране значение:
Какво е абсолютизиране? Придаване на абсолютно, безусловно значение на нещо; разглеждане на нещо като независимо от всякакви условия и ограничения.
1. (общо) Придаване на абсолютно, безусловно значение на нещо; разглеждане на нещо като независимо от всякакви условия и ограничения.
2. (философия) Метафизически подход, при който отделни страни на действителността се разглеждат като вечни, неизменни и откъснати от цялото.
- Ударение
- абсолютизѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- аб-со-лю-ти-зи-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- абсолютизирания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на абсолютизиране
(общо)
- Абсолютизирането на пазарните принципи може да доведе до социално неравенство.
- Той е склонен към абсолютизиране на собствения си опит.
(философия)
- В тази теория се забелязва ненужно абсолютизиране на материята за сметка на духа.
Синоними на абсолютизиране
Антоними на абсолютизиране
Как се пише абсолютизиране
Грешни изписвания: абсулютизиране, абсолютезиране, абсолютйзиране, абсолютизйране, абсолютизиръне
Думата се изписва с 'о' във втората сричка (от корена сол - слънце, или лат. absolutus) и с 'ю', а не 'у'. Наставката е '-изиране'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:absolutus
Произлиза от латинската дума 'absolutus' (безусловен, неограничен), преминала през френски 'absolutiser' или немски 'absolutisieren'. В българския език е отглаголно съществително, образувано от глагола 'абсолютизирам' с наставка '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- абсолютизиране на истината
- абсолютизиране на ролята
- склонност към абсолютизиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
