Dumite-BG – онлайн речник за българския език

автокефален

[aftokɛˈfalɛn]

автокефален значение:

Какво е автокефален? Който се отнася до автокефалия; независим, самоуправляващ се (за православна църква), който има свой собствен глава и не е под йерархическата зависимост на друга църква.

1. (Религия/Църква) Който се отнася до автокефалия; независим, самоуправляващ се (за православна църква), който има свой собствен глава и не е под йерархическата зависимост на друга църква.
Ударение
автокефа̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ав-то-ке-фа-лен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на автокефален

(Религия/Църква)
  • Българската православна църква е призната за автокефална патриаршия.
  • Спорът за автокефалния статут на църквата продължи десетилетия.

Синоними на автокефален

Антоними на автокефален

Как се пише автокефален

Грешни изписвания: автокифален, авто-кефален, автукефален, автокевален, автокефълен
Думата се пише слято. Съдържа корена -кефал- (от гръцки kephale), поради което се пише с 'е', а не с 'и'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:αὐτοκέφαλος
Заемка от гръцки език (αὐτός – „сам“ + κεφαλή – „глава“). Терминът възниква в църковно-административния контекст за обозначаване на самоуправляваща се църква.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автокефална църква
  • автокефален статут
  • автокефално достойнство

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.