Dumite-BG – онлайн речник за българския език

автохтон

[aftoxˈtɔn]

автохтон значение:

Какво е автохтон? Коренен жител на определена територия; туземец, който не е дошъл чрез миграция от друго място.

1. (етнография) Коренен жител на определена територия; туземец, който не е дошъл чрез миграция от друго място.
2. (биология) Растителен или животински вид, който е възникнал или се среща естествено в дадена географска област.
Ударение
автохто̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ав-тох-тон
Род
мъжки
Мн. число
автохтони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на автохтон

(етнография)
  • Траките са считани за автохтони на Балканския полуостров.
  • Правата на автохтоните често са обект на международни спогодби.
(биология)
  • Този вид дъб е автохтон за Странджа планина.

Как се пише автохтон

Грешни изписвания: автохтом, афтохтон, автухтон, автохтун
Думата се пише с в (автохтон), въпреки че при изговор се обеззвучава до „ф“ пред беззвучната съгласна „т“.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:αὐτόχθων
От старогръцки αὐτόχθων (autókhthōn), съставено от αὐτός (autos) – „сам, същият“ и χθών (khthōn) – „земя“. Буквално означава „роден от самата земя“. Влиза в българския език чрез международната научна терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автохтонно население
  • автохтонен вид
  • автохтонен произход

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.