Dumite-BG – онлайн речник за българския език

адвербация

[ɐdvɛrˈbat͡sijɐ]

адвербация значение:

Какво е адвербация? Граматичен процес, при който думи от други части на речта (най-често съществителни или прилагателни) преминават в категорията на наречията, губейки своите морфологични изменения.

1. (лингвистика) Граматичен процес, при който думи от други части на речта (най-често съществителни или прилагателни) преминават в категорията на наречията, губейки своите морфологични изменения.
Ударение
адверба̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ад-вер-ба-ци-я
Род
женски
Мн. число
адвербации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на адвербация

(лингвистика)
  • В думата 'тичешком' наблюдаваме процес на адвербация на деепричастие.
  • Адвербацията на съществителни имена често води до образуване на нови обстоятелствени пояснения.

Синоними на адвербация

Антоними на адвербация

Как се пише адвербация

Грешни изписвания: адвербиация, адвербъция, адвербацйя
Пише се с в (от ad-verb), а не с 'ф', и завършва на -ация.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:adverbium
От латинското 'adverbium' (наречие) с наставка за процес. Буквално 'превръщане в наречие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • процес на адвербация
  • пълна адвербация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.