аед
[aˈɛt]
аед значение:
Какво е аед? Странстващ поет и певец в Древна Гърция, който изпълнява епически песни (като тези на Омир) под съпровод на китара или лира; народен певец.
1. (история/литература) Странстващ поет и певец в Древна Гърция, който изпълнява епически песни (като тези на Омир) под съпровод на китара или лира; народен певец.
- Ударение
- аѐд
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-ед
- Род
- мъжки
- Мн. число
- аеди
Примери за използване на аед
(история/литература)
- Омир често е описван като сляп аед, който рецитира 'Илиада' по памет.
- В древността аедите са били пазители на устната традиция и митологията.
Как се пише аед
Грешни изписвания: ает, аид
Думата се пише с д накрая, въпреки че при изговор се обеззвучава до 'т'. Проверката се прави чрез формата за мн.ч.: аеди.
Етимология
Произход:Старогръцки
Оригинална дума:ἀοιδός (aoidos)
Заета от старогръцката дума ἀοιδός ('певец'), произлизаща от глагола ᾄδω ('пея'). Терминът се използва специфично за професионални епически певци в Древна Гърция, които изпълнявали произведенията си под съпровода на струнен инструмент (лира или китара).
Употреба
Чести словосъчетания:
- древногръцки аед
- сляп аед
- песен на аеда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
