азбучен
[ˈazbot͡ʃɛn]
азбучен значение:
Какво е азбучен? Който се отнася до азбуката или е подреден според реда на буквите в нея.
1. (пряко) Който се отнася до азбуката или е подреден според реда на буквите в нея.
2. (преносно) Начален, елементарен, основен (за знания или истини).
- Ударение
- а̀збучен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- аз-бу-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- азбучни
Примери за използване на азбучен
(пряко)
- Списъкът с имената беше подготвен по азбучен ред.
- Азбучният указател в края на книгата улеснява търсенето.
(преносно)
- Това е азбучна истина, която всеки трябва да знае.
Синоними на азбучен
Антоними на азбучен
Как се пише азбучен
Грешни изписвания: азбучън, азбочен
Прилагателното съдържа непостоянно 'ъ' (в други форми 'е'). В мъжки род е 'азбучен', но в мн.ч. 'азбучни' (звукът 'е' изпада).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:азъ + букы
Произлиза от съществителното 'азбука', образувано от имената на първите две букви в глаголицата и кирилицата – 'азъ' (а) и 'букы' (б).
Употреба
Чести словосъчетания:
- азбучен ред
- азбучен указател
- азбучна истина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
