азбучник
[ˈazbut͡ʃnik]
азбучник значение:
Какво е азбучник? Списък от имена, заглавия или думи, подредени по азбучен ред; индекс.
1. (литературознание / администрация) Списък от имена, заглавия или думи, подредени по азбучен ред; индекс.
2. (остаряло) Учебник за начално изучаване на грамотност; буквар.
- Ударение
- а̀збучник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- аз-буч-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- азбучници
Примери за използване на азбучник
(литературознание / администрация)
- В края на книгата е приложен подробен именен азбучник.
- Секретарят провери името в телефонния азбучник.
(остаряло)
- Първокласниците с трепет разтвориха новия си азбучник.
Как се пише азбучник
Грешни изписвания: азбучнък, азбочник, азбучнйк
Думата се пише с 'у' (азбука -> азбучник). Проверката става чрез основната дума 'азбука'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:азъ + буки
Производна дума от 'азбука', образувана от названията на първите две букви на славянската азбука (азъ, буки) + наставка '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- телефонен азбучник
- именен азбучник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
