акредитация
[ɐkrɛdiˈtat͡sijɐ]
акредитация значение:
Какво е акредитация? Официално назначаване и признаване на пълномощията на дипломатически представител пред чуждо правителство или международна организация.
1. (дипломация) Официално назначаване и признаване на пълномощията на дипломатически представител пред чуждо правителство или международна организация.
2. (образование/администрация) Процедура за официално признаване на съответствието на дейността на институция (университет, болница, лаборатория) с установени стандарти и критерии.
3. (медии) Право на достъп и отразяване на събития, дадено на журналисти от организаторите.
- Ударение
- акредита̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-кре-ди-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- акредитации
Примери за използване на акредитация
(дипломация)
- Посланикът получи своята акредитация в президентството.
(образование/администрация)
- Университетът премина успешно процедурата по програмна акредитация.
- Болницата очаква своята акредитация от министерството.
(медии)
- За да влезете в залата, ви е необходима журналистическа акредитация.
Синоними на акредитация
Как се пише акредитация
Грешни изписвания: акридитация, акредитаци, акредйтация, акредитъция, акредитацйя
Думата се пише с е във втората сричка (от кредит, кредо) и завършва на -ия.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:accredere
От латинското *accredere* (доверявам се), преминало през френски *accréditation*. Свързано е с корена *credo* (вярвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- журналистическа акредитация
- институционална акредитация
- получавам акредитация
- отнемам акредитация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
