акцент
[akˈt͡sɛnt]
акцент значение:
Какво е акцент? Силово или тонално изтъкване на сричка в думата (ударение).
1. (лингвистика) Силово или тонално изтъкване на сричка в думата (ударение).
2. (лингвистика) Специфичен начин на произношение, характерен за определен регион или за чужденец, говорещ езика.
3. (преносно) Елемент, върху който се набляга; основна част, която привлича вниманието (в изкуство, облекло, реч).
- Ударение
- акцѐнт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ак-цент
- Род
- мъжки
- Мн. число
- акценти
Примери за използване на акцент
(лингвистика)
- В думата 'вода' акцентът пада на последната сричка.
(лингвистика)
- Тя говореше български със силен френски акцент.
- По акцента му разбрах, че е от Източна България.
(преносно)
- Червеният шал беше основният акцент в тоалета ѝ.
- Акцентът на срещата беше поставен върху екологията.
Синоними на акцент
Как се пише акцент
Грешни изписвания: акцънт
Думата се пише с е.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:accentus
От латински *accentus* (тон, интонация), калка на гръцкото *prosodia*. Навлязло в българския през западноевропейски езици (френски/немски).
Употреба
Чести словосъчетания:
- слагам акцент
- чужд акцент
- цветен акцент
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
