ало
[ˈalo]
ало значение:
Какво е ало? Условна реплика, с която се започва телефонен разговор или се проверява дали има връзка.
1. (комуникации) Условна реплика, с която се започва телефонен разговор или се проверява дали има връзка.
2. (разговорно) Възклицание за привличане на вниманието на някого, често с нюанс на недоволство или фамилиарност.
- Ударение
- а̀ло
- Част на речта
- междуметие, частица
- Сричкоделение
- а-ло
- Род
- няма
Примери за използване на ало
(комуникации)
- Ало, чуваме ли се?
- Вдигна слушалката и каза само едно тихо "ало".
(разговорно)
- Ало, господине, забравихте си чадъра!
- Ало, агитката, по-тихо там!
Как се пише ало
Грешни изписвания: алу
Пише се с о в края, въпреки че в потока на речта често се редуцира до 'у'.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:allô
Заемка от френското 'allô', което е видоизменена форма на 'allons' (хайде, да вървим), използвана първоначално за привличане на вниманието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ало измамници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
