анаколут
[ɐnɐkoˈlut]
- Ударение
- анаколу̀т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-на-ко-лут
- Род
- мъжки
- Мн. число
- анаколути
Как се пише анаколут
Грешни изписвания: анаколот, анъколут, анакулут
Думата е чуждица и правописът ѝ следва транслитерацията от гръцкия оригинал.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀناكόλουθον (anakolouthon)
От старогръцки 'an-' (не, без) и 'akolouthos' (следващ, спътник), буквално означаващо 'несвързан', 'неследващ'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
