Dumite-BG – онлайн речник за българския език

анион

[ɐniˈɔn]

анион значение:

Какво е анион? Отрицателно зареден йон, който при електролиза се движи към положителния електрод (анода). Образува се, когато атом или молекула приеме един или повече електрони.

1. (химия/физика) Отрицателно зареден йон, който при електролиза се движи към положителния електрод (анода). Образува се, когато атом или молекула приеме един или повече електрони.
Ударение
анио̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-ни-он
Род
мъжки
Мн. число
аниони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на анион

(химия/физика)
  • Хлорният атом приема един електрон и се превръща в хлориден анион.
  • Солите във воден разтвор дисоциират на катиони и аниони.

Синоними на анион

Антоними на анион

Как се пише анион

Грешни изписвания: аннион, анеон, анйон, аниун

Пише се с и и о.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀνιών (aniōn)
Терминът е въведен от Майкъл Фарадей. От старогръцки 'anienai' (отивам нагоре), тъй като при електролиза анионите се движат към анода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хлориден анион
  • сулфатен анион
  • анионна обмяна

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.