антика
[ɐnˈtikɐ]
антика значение:
Какво е антика? Предмет на изкуството или бита, останал от древна епоха, който има историческа или художествена стойност.
1. (пряко) Предмет на изкуството или бита, останал от древна епоха, който има историческа или художествена стойност.
2. (преносно) Старомоден, ексцентричен или странен човек (често с леко ироничен или пренебрежителен оттенък).
- Ударение
- антѝка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ан-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- антики
Примери за използване на антика
(пряко)
- В музея бяха изложени безценни гръцки антики.
- Колекционерът плати висока цена за рядката римска антика.
(преносно)
- Този дядо е голяма антика, разказва невероятни истории.
- Не му се връзвай, той си е антика.
Как се пише антика
Грешни изписвания: антикъ, антйка
Думата се пише с и. Няма специфични особености при промяна по число.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:antiquus
Произлиза от латинската дума 'antiquus' (древен, старинен), навлязла в българския език вероятно чрез френския 'antique' или немския 'Antike'. Първоначалното значение се свързва с епохата на Древността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ценна антика
- римска антика
- магазин за антики
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
