Dumite-BG – онлайн речник за българския език

античастица

[ɐntit͡ʃɐstitsɐ]

античастица значение:

Какво е античастица? Елементарна частица, която има същата маса и спин като съответната обикновена частица, но противоположни характеристики като електрически заряд и магнитен момент.

1. (Физика) Елементарна частица, която има същата маса и спин като съответната обикновена частица, но противоположни характеристики като електрически заряд и магнитен момент.
Ударение
античастѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ан-ти-час-ти-ца
Род
женски
Мн. число
античастици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на античастица

(Физика)
  • Позитронът е античастица на електрона.
  • При сблъсък на частица с нейната античастица настъпва анихалация.

Антоними на античастица

Как се пише античастица

Грешни изписвания: анти-частица, анти частица, антйчастица, античъстица, античастйца
Думата се пише слято. Сложни съществителни имена, при които първата съставка е чужда представка (като анти-, хипер-, супер- и др.), се пишат слято.

Етимология

Произход:Гръцки / Български
Оригинална дума:anti + част
Хибридна словоформа, съставена от старогръцката представка 'anti' (пролив, срещу) и българската дума 'частица' (умалително от част). Терминът е калкиран от западноевропейски езици (срв. англ. antiparticle) през XX век с развитието на квантовата физика.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заредена античастица
  • търсене на античастици

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.