Dumite-BG – онлайн речник за българския език

апогей

[ɐpoˈɡɛj]

апогей значение:

Какво е апогей? Точката от орбитата на Луната или на изкуствен спътник, която е най-отдалечена от Земята.

1. (Астрономия) Точката от орбитата на Луната или на изкуствен спътник, която е най-отдалечена от Земята.
2. (Преносно) Най-висока степен на развитие; връх, разцвет.
Ударение
апогѐй
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-по-гей
Род
мъжки
Мн. число
апогеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на апогей

(Астрономия)
  • Когато Луната е в апогей, тя изглежда малко по-малка на небето.
(Преносно)
  • Творчеството му достигна своя апогей през последните години от живота му.
  • Тържествата достигнаха своя апогей с празничната заря.

Синоними на апогей

Антоними на апогей

Как се пише апогей

Грешни изписвания: апогеи, апугей

Думата завършва на -ей в единствено число. Формата с -еи е само за множествено число.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:apogaion
От старогръцки *apogaion* (отдалечен от Земята), съставено от *apo* (от, далеч) и *gaia/ge* (Земя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • в своя апогей
  • достигам апогей

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.