Dumite-BG – онлайн речник за българския език

апокриф

апокриф значение:

Какво е апокриф? Древен или по-късен религиозен текст извън установения библейски канон, който не се приема за боговдъхновено Писание.

1. (религия) Древен или по-късен религиозен текст извън установения библейски канон, който не се приема за боговдъхновено Писание.
2. (средновековна литература) Религиозно-легендарно книжовно произведение, разпространявано тайно и отричано от официалната църква.
3. (книжовно; преносно) Недостоверно или подправено съчинение, представяно като оригинално.
Ударение
апокрѝф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-по-криф
Род
мъжки
Мн. число
апокрифи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на апокриф

(религия)
  • Протоевангелието на Яков е новозаветен апокриф, обсъждан наред с каноничните евангелия.
(средновековна литература)
  • В библиотеката откриха старобългарски апокриф с разказ за сътворението.
(книжовно; преносно)
  • Историците определиха ръкописа като късен литературен апокриф.

Как се пише апокриф

Етимология

Произход:гръцки
Оригинална дума:ἀπόκρυφος
От гръцки ἀπόκρυφος, „скрит, таен“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старобългарски апокриф
  • апокрифна литература

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.