апокриф
[ɐpoˈkrif]
апокриф значение:
Какво е апокриф? Старинно религиозно съчинение, което не е признато от църквата за канонично и е забранено за богослужебна употреба.
1. (литература/религия) Старинно религиозно съчинение, което не е признато от църквата за канонично и е забранено за богослужебна употреба.
2. (преносно) Произведение, което не е достоверно или е със съмнително авторство; тайно разпространявана литература.
- Ударение
- апокри'ф
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-по-криф
- Род
- мъжки
- Мн. число
- апокрифи
Примери за използване на апокриф
(литература/религия)
- Богомилските книги често са били разпространявани като апокрифи.
- Откриха неизвестен досега новозаветен апокриф.
(преносно)
- Това издание е литературен апокриф.
Синоними на апокриф
Антоними на апокриф
Как се пише апокриф
Грешни изписвания: апокрив, апукриф, апокрйф
При проверка на крайната съгласна се използва формата за мн.ч.: апокрифи (чува се ясно 'ф').
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:apokryphos
От старогръцки 'ἀπόκρυφος' (скрит, таен). Първоначално е означавало съчинения с тайно, езотерично съдържание, а по-късно – християнски текстове, които не са включени в канона на Библията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старобългарски апокрифи
- апокрифна литература
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
