апоплектик
[ɐpoplɛkˈtik]
апоплектик значение:
Какво е апоплектик? Човек, който страда от апоплексия (инсулт) или е предразположен към такъв удар (обикновено с пълно телосложение и къс врат).
1. (Медицина) Човек, който страда от апоплексия (инсулт) или е предразположен към такъв удар (обикновено с пълно телосложение и къс врат).
2. (Преносно) Човек, който лесно се разгневява, почервенява от яд и избухва.
- Ударение
- апоплектѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-по-плек-тик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- апоплектици
Примери за използване на апоплектик
(Медицина)
- Лекарят посъветва стария апоплектик да избягва вълненията.
- Пациентът е типичен апоплектик с високо кръвно налягане.
(Преносно)
- Началникът беше известен апоплектик и всички го отбягваха, когато е ядосан.
Синоними на апоплектик
Антоними на апоплектик
Как се пише апоплектик
Грешни изписвания: апоплентик, апуплектик, апоплектйк
Думата се пише с -плек-, следвайки гръцкия оригинал (apoplexia).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀποπληκτικός (apoplēktikos)
Заета чрез западноевропейски езици (френски apoplectique или немски Apoplektiker) от старогръцки, означаващо 'ударен', 'парализиран'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
