апостил
[ɐpoˈstil]
апостил значение:
Какво е апостил? Специално удостоверение (печат), с което се легализира публичен акт или документ за ползване в чужбина, съгласно Хагската конвенция от 1961 г.
1. (право) Специално удостоверение (печат), с което се легализира публичен акт или документ за ползване в чужбина, съгласно Хагската конвенция от 1961 г.
- Ударение
- апостѝл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-по-стил
- Род
- мъжки
- Мн. число
- апостили
Примери за използване на апостил
(право)
- За да бъде призната дипломата ви в чужбина, трябва да ѝ се постави апостил от съответното министерство.
Синоними на апостил
Как се пише апостил
Грешни изписвания: апостилa, апощил, апустил, апостйл
Думата е транслитерация на френската apostille. В българския език се е наложила формата от мъжки род, завършваща на съгласна.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:apostille
От френски 'apostille', произлизащо от латинския израз 'post illa' (след това/тези неща), означаващо добавена бележка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заверка с апостил
- поставяне на апостил
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
