артикулация
[ɐrtikuˈɫat͡sijɐ]
артикулация значение:
Какво е артикулация? Работата на органите на речта (език, устни, небце, гласилки) за и произнасянето на звукове.
1. (лингвистика) Работата на органите на речта (език, устни, небце, гласилки) за и произнасянето на звукове.
2. (музика) Начинът на изпълнение на последователни тонове при свирене или пеене (напр. легато, стакато).
3. (анатомия) Свързване на кости чрез става; подвижно съединение.
4. (техника) Подвижно съединяване на звена в механизъм или конструкция.
- Ударение
- артикула̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ар-ти-ку-ла-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- артикулации
Примери за използване на артикулация
(лингвистика)
- Ученикът има нужда от логопед за подобряване на артикулацията на съскащите съгласни.
- Ясната артикулация е задължителна за всеки театрален актьор.
(музика)
- Пианистът показа брилянтна артикулация в бързите пасажи на сонатата.
(анатомия)
- Артикулацията между бедрената кост и таза позволява широк обхват на движение.
(техника)
- Артикулацията на рамото на робота се осигурява от хидравлични цилиндри.
Синоними на артикулация
Антоними на артикулация
Как се пише артикулация
Грешни изписвания: артукулация, артиколация, артйкулация, артикулъция, артикулацйя
Думата се пише с у (артикулация), съгласно латинския оригинал articulatio. Двойно 'ц' не се пише.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:articulatio
От латинското articulatio (разчленяване), произлизащо от articulus (става, член, част). Думата навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (френски или немски) като научен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лоша артикулация
- ясна артикулация
- нарушена артикулация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
