артикулация
артикулация значение:
Какво е артикулация? Начинът, по който говорните органи оформят речевите звукове.
1. (езикознание) Начинът, по който говорните органи оформят речевите звукове.
2. (музика) Техническото оформяне на тонове и фрази при музикално изпълнение.
3. (анатомия) Ставно съчленяване между кости.
4. (ортопедия) В ортопедията: съчленяващите се части на ставна ендопротеза, например глава и вложка.
- Ударение
- артикула̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ар-ти-ку-ла-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- артикулации
Примери за използване на артикулация
(езикознание)
- Логопедът работи върху артикулацията на няколко съгласни.
- Добрата артикулация прави изложението разбираемо за публиката.
(музика)
- Диригентът поиска по-мека артикулация в началото на пиесата.
- Цигуларят промени артикулацията, за да подчертае ритъма.
(анатомия)
- Ставната артикулация беше оценена на контролния преглед.
- След травмата лекарят провери артикулацията на коляното.
(ортопедия)
- За пациента беше избрана ендопротеза с керамична артикулация.
- При смяната на ставата хирургът отчете износването на артикулацията.
Синоними на артикулация
Как се пише артикулация
Употреба
Чести словосъчетания:
- ясна артикулация
- музикална артикулация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
