Dumite-BG – онлайн речник за българския език

атаманче

[ɐtɐˈmant͡ʃɛ]

атаманче значение:

Какво е атаманче? Млад, малък атаман или син на атаман (в исторически или фолклорен контекст).

1. (пряко) Млад, малък атаман или син на атаман (в исторически или фолклорен контекст).
2. (преносно) Дете или младеж, който се държи като лидер на група, командва останалите.
Ударение
атама̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-та-ман-че
Род
среден
Мн. число
атаманчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на атаманче

(пряко)
  • Малкото атаманче яздеше пони до баща си.
(преносно)
  • Иванчо е истинско атаманче в класа, всички го слушат.

Синоними на атаманче

Антоними на атаманче

Как се пише атаманче

Грешни изписвания: атъманче, атамънче
Думата се пише с н пред наставката -че.

Етимология

Произход:Тюркски
Оригинална дума:ataman
Умалително от „атаман“ – казашки военачалник. Думата навлиза през руски или украински, но коренът е с тюркски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смело атаманче
  • казашко атаманче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.