афинитет
[ɐfiniˈtɛt]
афинитет значение:
Какво е афинитет? Вътрешно привличане, склонност или симпатия към някого или нещо; духовна близост.
1. (общо) Вътрешно привличане, склонност или симпатия към някого или нещо; духовна близост.
2. (химия) Способността на един химичен елемент или съединение да реагира и да се съединява с други вещества.
- Ударение
- афинитѐт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-фи-ни-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- афинитети
Примери за използване на афинитет
(общо)
- Тя винаги е имала афинитет към класическата музика.
- Между двамата се усети мигновен афинитет.
(химия)
- Кислородът има висок афинитет към водорода.
- Електронният афинитет е важна характеристика на атомите.
Синоними на афинитет
Антоними на афинитет
Как се пише афинитет
Грешни изписвания: афинетитет, афенитет, авинитет, афйнитет, афинйтет
Пише се с и във втората сричка (афи-). Думата няма двойно 'ф', за разлика от английското 'affinity'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:affinitas
От латинското 'affinitas', означаващо 'родство', 'близост', 'съседство' (от 'ad' + 'finis' - граница).
Употреба
Чести словосъчетания:
- химически афинитет
- електронен афинитет
- имам афинитет към
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
