Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ацетон

[at͡sɛˈtɔn]

ацетон значение:

Какво е ацетон? Безцветна, лесноподвижна и запалима течност с характерна остра миризма; най-простият представител на кетоните. Използва се широко като разтворител.

1. (химия) Безцветна, лесноподвижна и запалима течност с характерна остра миризма; най-простият представител на кетоните. Използва се широко като разтворител.
2. (медицина) Наличие на кетонни тела в организма, често свързано с диабет или гладуване (разговорно название).
Ударение
ацето̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-це-тон
Род
мъжки
Мн. число
ацетони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ацетон

(химия)
  • Ацетонът разтваря лесно лакове, бои и някои пластмаси.
  • Трябва да съхранявате бутилката с ацетон далеч от открит огън.
(медицина)
  • Детето вдигна ацетон след продължително боледуване и повръщане.

Синоними на ацетон

Как се пише ацетон

Грешни изписвания: ацитон, ацетун
Пише се с е във втората сричка, следвайки латинския корен acetum.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:acetum
От латинското 'acetum' (оцет) + наставката '-он', обозначаваща кетон в химията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лакочистител с ацетон
  • миризма на ацетон
  • технически ацетон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.